Или може би, когато става дума за отношения, задължително трябва да нулираме резултата досега и да започнем ново уравнение с нови примери, различни хипотези и рестартирано броене? В любовта може и да има вълшебни думички, но има ли вълшебни формули и правила?

И докато всичко се върти около първата целувка, първия мъж, първия път, когато ти разбият сърцето, първия път, когато наистина ти го разбият, кога намираме време да се влюбваме и късаме в търсене на единствения или в опити да наклоним резултата най-накрая в наша полза? Колко процента пререшаване гарантира плюс безкрайност?

Не че точно в пре-правенето на някои неща за първи път не е чарът на връзките, но няма как да не се запитаме кога първият път с някой нов ще се превърне в последен. И може би въобще не е задължително да е толкова нов. Понякога се случва именно онзи, когото сме срещнали 2 години по-рано на плажа, да е този, който след 30 Facebook съобщения, 5-6 кафета и 1 пица по-късно, да стане нашето "нещо повече". И тогава идва въпросът – колко точно повече – приятел с екстри или гадже?

Взема котенце, когато котката ти роди и се чудиш какво да ги правиш – гадже. Тупва те по рамото, когато каже шега – приятел. Избира ти подаръци за Коледа, много преди да дойдат "екстрите" – гадже. Не ти пише в Skype, когато и двамата сте на линия – приятел. Целува те 5 часа без да спира да те гледа в очите – гадже... определено. Колко двусмислици правят недвусмислено "да" или "не"? И колко срещи най-малко трябва да минат, за да решим колко много е "нещото повече"? E, може да изчакаме поне до втората, все пак една много вкусна пица винаги заслужава шанс да бъде повторена... и не само.

И всъщност в любовта рано или късно стигаме до момент, когато сме казали всичко необходимо, отчели сме достатъчно грешки и просто имаме нужда да спрем да говорим за математика и искаме само да обичаме. И няма нищо лошо да е съвсем ново усещането, че дори ние самите да не знаем какво ще последва, защото може би това е връзката, която ще проработи за нас и може би точно в нея се крие щастието, което всички наричат "трети път". И не знам дали общите неща събират, но със сигурност часовите разлики, разстоянията и езикът не разделят.

Затова, когато откриете някого, с когото всичко ви се струва наистина различно от досегашния ви опит, не се плашете, че не е вашият тип. Защото явно и онези срещи, за които сте били убедени, че ви пасват идеално, не са били за вас. И може би в това се крие отговорът – никога да не знаеш кой път ще е последен и с всеки следващ да се научаваш да търсиш по-верните неща.

И един ден, без значение дали утре или преди 2 години, някой, някъде между приятел и гадже, също ще поиска да не пита, а да си направите пица... и да те целува без да спира да те гледа в очите.