От кога не сте изпитвали насладата от прясно отчупено парченце хляб? Аз не бях... от доста дълго време. Та какво удоволствие може да изпита човек от препечена филийка свита на шест, от която в крайна сметка остава само залък? Да вярно, че всичко в днешно време е фалшиво, но чак пък толкоз? Плащаме за продукти, а накрая се оказва, че само си даваме парите... А помня бяха времена, когато като деца се радвахме именно на топлия хляб, изваден току що от фурната и подскачахме при мисълта, че след минути ще си чупим топлите парчета с откъснатата ябълка от някое дърво. Обачееее... ето тук за малко се откъснах от мисълта, с която започнах да пиша. Та.... днес ние с моята половинка, леко възмутени от поредния влажен хляб пълен с набухватели, решихме да си изпечем един... пък да видим какво ще стане. Ами... за наша не толкова голяма изненада то пък взе, че стана! Перфектен, топъл, вкусен хляб, отнел ни от времето не повече от 20- на минути. Вкусът – чудесен, хлябът – истински, удоволствието – пълнооо! Ами, както и да звучи на половината от вас, то ние сме от хората, който предпочитат ей така... сами да си изпекат хляба във фурната. Да си направят салатка с двата домата откъснати от градината и да си пият ракийката от собствените лозя. А от това.... повярвайте, по-голямо щастие няма!!!
Учителите се провалиха - когато вече ням...
Заклинанието
Да беше само това ...
Моя позната диабетичка отишла на селото си и две седмици буквално преяждала с всичко, което й е забранено.
Резултатът: без инсулин захарта й паднала до нормалната. Bъобще всичките й показатели се нормализирали до степен, която изненадала личния й лекар.
Живеем в отровна среда - истинската причина за рак, диабет и други подобни. Лекарствата само ни разболяват още повече. Понякога помагат - за момента - но в дългосрочен план прецакват организма.
И без тях хората пак ще са болнави, защото истинска храна се намира само по селата - не кои да е, а максимално откъснатите от цивилизацията.
02.02.2013 13:47
Това в нормална държава не може да се случи!
Добре, че има кой да меси.
Идвай по-често! Моля!